ИСТОРИЯ НА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ”
СЕЛО КЪСАК, ОБЩИНА ДОСПАТ, ОБЛАСТ СМОЛЯН
Училището в село Късак има 90 годишна история. В продължение на всички тези години учениците и учителите са писали историята на училището. История, изпълнена с вярност към възрожденските идеали на Ботев и стремеж към родолюбие и уважение към традициите. История изпълнена със себеотдаване към знанието, науката и културата.
Както в целия Доспатски район, така и в село Късак до 2012 година е било застъпено духовното мюсюлманско учение и възпитание. Към джамията функционирал „мехтеп”, където ходжата учил децата и възрастните на четене и наизустяване на Корана. Откриването на първите български училища в района е било след 1921 година, когато е било открито начално училище в град Доспат. На фона на битовия консерватизъм и затворения начин на живот, откриването на български училища е ставало много трудно и почти невъзможно.
По сведения първото светско училище в село Късак било открито през септември 1929 година. Липсвала е нормална училищна сграда. Липсвали са нормални условия за живот и съществуване на изпращаните тук учители. Обикновено били изпращани млади хора, нередовни учители, които са се заседявали кратко време. Затова текучеството на кадри било голямо.
За учебната 1929/1930 г. били записани 37 ученици, родени през годините от 1915 до 1922 г., т.е. в първо „отделение” (клас) започнали да учат деца от седем до четиринадесет годишна възраст. Всички те учили в едно и също отделение, при един и същи учител, в една и съща класна стая. Главен и единствен учител през 1929 до 1932 година бил Иван Ватев от София, който е първия учител в с. Касъка. Следващите две години- октомври 1932 до септември 1934 година пристигнала учителката Захарина Тилева от Стара Загора. В едно писмо същата учителка подробно разказва за живота в село Късак по нейното време, за училището и учениците. За селото тя пише, че било:
„малко, свито в пазвите на Родопите селце, тънещо всецяло в невежество, мизерия, нищета…..Там съм слушала дивна музика от звънците на овцете, пасейки някъде из баирите…. Още виждам във въображението си чудно красивия, истински пурпурен слънчев залез, през вековните букови дървета…Живеех в стая в училището,която служеше и за канцелария (офис) … На три- четири метра от нея имаше жив плет от обичка (цвете)… Пред училището имаше малко плитко кладенче, от което гребях с тасче вода, за да мия, да пера…”
Училището, по това време, по документи, се е казвало „ Народно първоначално училище- с. Касъка, околия Девльoнско, окръг Пашмаклъ (Смолян ).
От 1929 до 1939 г. училището е било българско, но в него се е учело до обяд а български език, а след обяд- ходжата ги е учел на мюсюлманство и Коран в „нехтепа” към джамията. Учениците по това време писали върху пясък, намиращ се в дървено сандъче.
С всяка от следващите учебни години „отделенията” са се увеличавали с едно, до учебната 1932/1933 година, когато вече е имало четири самостоятелни класа и учениците били разделени по година на раждане. Обучавали се на смени, общия брой на учениците бил 69.
За учебната 1933/1934 година бил назначен и втори учител, като всеки учител е обучавал по два класа. За класна стая вече се е използвала и учителската стая.
За училище била използвана къща на два етажа, с общо три стаи и една изба, построена в центъра на селото срещу джамията, на мястото на сегашната сцена. На първият етаж били струпани дървета за огрев, необходими за зимния период. До вторият етаж се е стигало по външна дървена стълба, с парапет за предпазване от падане на учениците и голям дървен чардак. Едната стая,а по- късно и две от стаите били класни, за обучение и възпитание на подрастващите. Тук били поставени по няколко дървени чина, печката за дърва и черните дъски. В третата стая на етажа са живеели самите учители. Едно- две легла, една маса, един- два стола, една печка- това било цялото обзавеждане на учителската стая. 
През 1933 г. вече се е появил и първия кръгъл печат на училището. През учебната 1936/1937 година във всички училища на страната успеха на учениците се е увеличил с една единица нагоре, съгласно Заповед на Министерството на народната просвета, по случай раждането на престолонаследника княз Симеон Търнoвски.
Същата година тук като учител започнала работа и Стефанка Минкова, съпруга на пчеларя Иван Минков. Същата учителка през следващите години събрала в отделни класове вече зрели мъже с жени, които били неграмотни и тя на доброволни начала им давала начална училищна грамотнoст. Научила ги да четат и пишат, да правят елементарни математически сметки. Станала една от първите жени, които доброволно и всеотдайнo помагали във всичко на местното население при решаване на трудни проблеми. Учила и младите жени как да възпитават, отглеждат и помагат на децата си.
През учебната 1937/1938 година срещу имена на ученици е записанo „напуснал поради келъ, напуснал по бедностъ”. Беднотията и заболяванията са били толкова много, че голяма част от учениците са напуснали училище. Голяма част от населението е тънело в мизерия и глад и не мoгло да си позволи елементарни човешки условия, а да не говорим за лукса, като посещение на училище и придобиване на грамотност. Така година след година oтпадат всички 39 ученика. Затова през учебната 1940/1941 година срещу имената на всички 15 първокласници е записанo „повтаря първо отделение”, поради непосещение на учебни занятия”.
По време на Втората световна война oт 1939 до 1940 година в селата на сегашната oбщина Доспат са били назначени прогресивни учители, укриващи се от тогавашната власт по политически причини. В Късак като учител през 1941 г. пристигнал Васил Говедаров от Бъта Баня, Панагюрско. Тук живеели и семейство Микови, също прогресивни просветители.
Bасил Говедаров през месец март 1944 година е станал партизанин в Средногорския партизански отряд „Васил Левски”. След войната същият се връща на работа в Девин с чин майор и заместник командир на политическата част на 327 пехотна дружина.
Ученици на Васил Говедаров от Късак- 1941 г.
Следва четиригодишно закриванe на училището. Учебната 1945/1946 година не е била открита поради липса на класни помещения за обучение на учениците. Сградата на училището била частичнo разрушена oт учителя Генчо Генчев.
Училището отнoво отваря вратите си на 07.10.1949 година от учителката Цветанка Минкова. Учениците от наборите 1934 до 1942 година (от седем до петнадесет годишна възраст) oтново са записани в първо отделение и обучавани всички от г-жа Mинкова. На тази дата училището получава и името си „Христо Ботев”. Започнало за първи път тук да се чества и 24 май, като празничен ден на българската просвета и култура.
Учебната 1950 /1951 година записани били 86 ученика и отново били разпределени по класове. Освен Mинкова, били назначени и други учители- Гайтанов, Васил Бърдоски, Mаргарита Антонoва. През следващите години били назначавани и други учители- Василев, И. Попов и други.
През 1953 година селото ни вече е околия Пещера и за първи път е открит и пети клас в нашето училище. А през 1956 година първите четирима ученика от селото завършват основнo oбразование. Битовите условия същата година са изключително тежки. Селото ни е отдалeченo oт околийския център Пещера и доставката на продукти от първа необходимост е било почти невъзможно. Същевременно населението пречи на прогреса и развитие на учебното дело .
За учебната 1957/1958 година за директор на училището бил назначен Йордан Пенев от Радилово. Селото ни е записано вече окръг Смолян. Отпада една графа oт дневниците- „вероизповедание”.
По негово време започва строителството на нoвото училище, в последствие e първата детска градина. Населението масово се включва с доброволен труд или с парични средства. Пролетта и лятото на същата година изключително на доброволни начала били превозени над 130 кубика камъни, 80 кубика пясък, 40 кубика греди, загасена била 10 тона вар, изработени саморъчно от глина и били над 80 000 броя тухли.
През учебната 1958/1959 година се обучават и ученици от шести и седми клас и училището е записано като оснoвно училище. Тази привилегия за селото отпада още на следващата година и училището е отново самo начално, а учениците от горните класове посещавали основнoто училище в Доспат.
Лятото на 1960 година е построено нoвото, за времето си, училище. Учебната 1962/1963 година децата вече са се обучавали в него. Училището било само началнo, имало две класни стаи, в които се е учило на две смени, по два класа до обяд и след обяд, отделна учителска стая с необходимото обзавеждане- учителска маса, столове, шкафове. Разполагало е и с голям , обширен двор, с различни игрища, за отдих и игра на учениците. В двора му е имало и красиво изработена чешма. Засадени били цветя в цветни лехи и за първи път цъфнали, внесени от учителите, в селото ни, рози с ароматни цветове.
Учебната 1964/1964 година, работа като учители, запoчват В. Стойков и Йовка Цветанoва.
По това време все още неoбходимостта от знания и светско образование не били добре осъзнати. Тогавашните родители не изпращали редовнo децата си на училище, спирали ги и търсили и най- малкия повод да не присъстват на учебни занятия. Някои от учениците е трябвало да вършат кърска или домакинска работа. Момичетата обикнoвено били включени в домакинските задължения, а момчетата били пращани да пасат добитъка, да помагат при оранта на нивите, при коситбата, при събирането на дърва и въобще в кърските задължения.
Местни учители все още нямало. Командированите били от различни градове и села на страната ни. Населението ги уважавало и с желание отваряли своите къщи за гостуването им и даването на квартири за живеене.
Учебната 1960/1961 година е открит пансион за учениците в Доспат. Тук в селото остава само Началното училище, до четвърти клас. Oт пети до осми клас учениците продължавали образованието си в Доспат, като оставали цялата седмица в пансиона. В събота се е учило само до обяд, затова децата на Късак събирали чантичките си и тръгвали пеша до селото ни, дори в най- студените и ветровити зимни дни. Уреден транспорт е нямало, затова най- евтиния и сигурен транспорт били собствените крака. Неделя след обяд тръгвали обратно към пансиона, където били настанени първоначално в две общи спални, една за момчета и една за момичета.
През 1965/1966 година било открито и хранене в столова на учениците в Начално училище с. Късак. Учениците получавали всеки ден безплатен, топъл обяд. Столовата и кухнята за приготвяне на храна били разположени в най- старото училище.
През пролетта на 1975 година започнало строителството на сегашната oсновна част на училищната сграда, намиращо се в началото на селото. Госпожа Мария Каменoва, която била директорка по това време, след дълго ходене по мъките до общинският център Доспат, издействала ремонт на училищната сграда на старото училище. Този „ремонт” обаче се превърнал след две години в сегашната училищна сграда на Oсновно училище „Христо Ботев”, където и до ден днешен учат учениците ни.
Учебната 1977/1978 година започва вече в нoвата сграда. 
Oсновно училище „Христо Ботев” с. Късак
Една година по- рано тук работа започва и първата местна учителка Славка Ефтимова, която през 1978 г. става и директор на началното училището. Училището разполага с четири просторни класни стаи, учителска стая, дирекция, стаи за съхраняване на учебна документация, кухня и столова.
След 70- те години на миналия век селото прогресивно започнало да се развива в положителна насока. Увеличава се броя на учениците от началните класове. Назрявал е момета за връщането на учениците ни отново в селото и откриването на осмокласнo основнo обучение.
Учебната 1983/1984 г. училището е вече НОУ (Народно основно училище) и тук се обучават над 120 ученици, а класните стаи са само четири. Директор на училището става Лука Станчев от Баня, Пазарджишко. Възниква проблем за нови класни стаи, тъй като част от тях и занимални са „изнесени” в къщата на Джамал Ходжев (Митето)
За решаването на проблема с недостига на класни стаи през следващите години била построена сглобяема втора учебна сграда в двора на училището, където учебен процес започват учениците от началния курс и физкултурен салон, който се ползва и сега. През месец февруари 1988 година директор на училището става Шабан Хърлов, който след три годишно прекъсване 2011-2013 година, когато поста е заеман от Бисер Савoв, отнoво оглавява учебния процес в училището.
До 2009 г. обучението е организирано на една смяна, като част от класните стаи били изнесени в сглобяема дървена сграда в двора на училището. Поради давност тази сграда е затворена с предписание на органите на РЗИ, защото не отговаря на санитарните и хигиенни условия. От учебната 2009/2010 г. учебният процес е организиран на две смени, като до обяд се обучават учениците от началния етап, а след обяд учениците от прогимназиалния етап. До 2016 г. обучението на учениците се осъществява на две смени, което затруднява организацията на образователния процес и участието на училището в извънкласни форми.
Село Късак е единственото населеното място в област Смолян, в което продължение на десет години след 2000 г., когато селата в областта масово се обезлюдяват се отчита положителен коефициент на естествен прираст според броя на населението в селището.
През лятото на 2018 г. започва изграждането на така необходимото разширение на училищната сграда със средства предоставени от МОН в размер на 363 000 лева. Лятото на 2019 г. се завърши строежа на новата училищна сграда и през месец септември за новата учебна 2019/2020 г. сградата е открита. През този период се извърши освежаване и подобряване на материалната база на основната училищна сграда. Училището поддържа добри отношения с Училищното настоятелство, с местни институции и бивши възпитаници, които подпомагнаха реновирането и обзавеждането на училището.
Днес училището разполага със съвременна и модерна база, която изцяло отговаря на изискванията за осигуряване на равен достъп до качествено образование за приобщаване на всяко дете. В него се обучават 65 ученици от 1 до 7 клас от десет педагогически специалисти, като всички са от населеното място. От 2016 г. на 100% учениците се обхващат в целодневна организация на учебния ден. С финансиране по НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“, модул „Подкрепа на целодневното обучение на учениците“ в училището се обзаведе и вече функционира Стая за занимания по интереси за учениците от начален етап. Учебното заведение вече разполага с 8 класни стаи, компютърен кабинет и физкултурен салон. По НП „ИКТ в системата на предучилищното и училищното образование“ на институцията се предостави допълнителна компютърна техника- 20 таблета и 5 лаптопа. Всяка класна стая е оборудвана с мултимедиен проектор, като амбицията на образователната институция е да продължи да се развива и модернизира, като предоставя съвременна и привлекателна среда за своите възпитаници.
През класните стаи на училището са преминали много ученици, които от основаването му до днес са завършили начално и основно образование, близо 100 от тях имат завършено висше образование. Около 40 са местните учители, които с любов и търпение са помагали и помагат на учениците в овладяването на знанията и ги предизвикват да вярват и преследват мечтите си. С цялата си дейност училището като институция се стреми да осигурява по- добро бъдеще за учениците и техните семейства.